Иран блокира Ормузкия пролив след масирани въздушни удари на САЩ; Световен скок на цените на петрола
СИДНИ - Глобалните финансови пазари се сринаха в Азия в понеделник, след като Иран официално спря целия достъп на търговски кораби до Ормузкия пролив, в отговор на третата вълна от широкомащабни военни удари на Съединените щати, насочени към ирански ракети, дронове и крайбрежни отбранителни съоръжения през нощта в неделя. Затварянето на най-критичната петролна точка в света предизвика незабавен скок в цените на суровия петрол и разпали страховете от подновяване на световната инфлация и по-бавен икономически растеж.
Централното командване на САЩ потвърди, че американски изтребители, военноморски военни кораби и безпилотни морски дронове са ударили приблизително 140 военни обекта, разпространени в Южен Иран в последния кръг от ответни удари. Целите включват крайбрежни радарни станции, площадки за изстрелване на балистични ракети, хангари за дронове, запаси от боеприпаси и бази за бързи атакуващи лодки, използвани за тормоз на международни танкери. Американски военни заявиха, че кампанията има за цел да намали капацитета на Иран да организира атаки срещу неутрални търговски кораби, преминаващи през водите на Персийския залив.
Часове след приключването на американската офанзива, иранските власти в Персийския залив издадоха официално известие в социалната медийна платформа X, обявявайки незабавно спиране на всички разрешителни за корабоплаване в Ормузкия пролив. Властите обвиниха „непровокираната незаконна военна агресия“ на Вашингтон като единствената причина за блокадата, добавяйки, че навигационните услуги ще бъдат възобновени едва след като регионалната стабилност бъде напълно възстановена.
„Всички заявления за транзит на плавателни съдове ще бъдат спрени за неопределено време, докато Съединените щати не прекратят всички враждебни военни операции близо до иранските териториални води“, се казва в изявлението. Данните от проследяването на морския трафик показват, че почти всички петролни танкери и товарни превозвачи са спрели своите пътувания и са хвърлили котва в морето до понеделник сутринта, без да са регистрирани кораби, преминаващи през тесния пролив. Приблизително една трета от световния морски суров петрол и една четвърт от световния втечнен природен газ преминава през водния път всяка година.
Пазарната реакция беше остра и широко разпространена в азиатските търговски площадки. Суровият петрол Brent скочи с 4,1% до $79,11 за барел, докато американският суров петрол WTI се повиши със същия марж до $74,37 за барел. Показателите за акции се понижиха значително: японският Nikkei 225 загуби 1,0%, южнокорейският KOSPI падна с 0,4%, а MSCI Asia Pacific Index, без Япония, се понижи с 0,2%. Фючърсите на американските акции също се понижиха, като фючърсите на S&P 500 се понижиха с 0,3%, а фючърсите на Nasdaq се понижиха с 0,5%, тъй като инвеститорите оцениха по-високите енергийни разходи, които ще намалят корпоративните маржове на печалба в световен мащаб.
Активите като убежище отбелязаха смесено движение. Индексът на щатския долар се засили до 101,13, а доходността на двугодишните държавни облигации на САЩ се изкачи до десетмесечен връх от 4,2393%, тъй като търговците повишиха шансовете за допълнителни повишения на лихвените проценти от Федералния резерв за борба с инфлацията на вноса на енергия. Златото, което обикновено е хедж срещу геополитически риск, загуби 1,5% до около 4060 долара за тройунция поради натиска за повишаване на доходността на облигациите.
Органите на корабната индустрия издадоха спешни предупреждения за предстоящия хаос във веригата за доставки. Доставчиците на глобални морски застраховки незабавно повишиха премиите за военен риск за маршрутите в Персийския залив с повече от 30%, а големите логистични фирми започнаха да пренасочват корабите към по-дългия маршрут на нос Добра надежда около Южна Африка. Пренасочването добавя 10 до 14 дни транзитно време и милиарди долари допълнителни разходи за гориво и труд за световната търговия.
Усилията за дипломатическо посредничество бързо замряха. Катарски и омански пратеници, които улесниха непреките американо-ирански преговори от юни, публикуваха съвместно изявление, изразяващо дълбока тревога, призовавайки за незабавно двустранно прекратяване на огъня и повторно отваряне на пролива. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш отправи спешен призив към Вашингтон и Техеран да се оттеглят от по-нататъшна ескалация, предупреждавайки, че продължителното затваряне на Ормузкия проток ще предизвика глобална енергийна криза, която ще удари най-силно вносителите на храни и горива с ниски доходи.
Европейските правителства засилиха мерките за безопасност за своите граждани в Близкия изток. Германия обяви планове за стартиране на евакуационни полети за свои граждани, базирани в Израел, започвайки от сряда през Аман, Йордания, докато Обединеното кралство призова всички британски жители в Израел да регистрират местоположенията си в консулските служби и да стоят близо до убежищата за въздушни нападения през цялото време.
Пазарни анализатори предупредиха, че ако проливът остане затворен за повече от една седмица, цените на петрола може да скочат над 95 долара за барел, да провалят усилията на централната банка за намаляване на инфлацията и да наложат ревизии надолу към прогнозите за растеж на глобалния БВП за 2026 г., публикувани преди това от Международния валутен фонд. Сега инвеститорите следят отблизо данните за инфлацията в САЩ през юни във вторник, които ще отразяват ранния натиск върху разходите от покачващите се цени на горивата.
